Menu
Общата цел на RoMOMatteR е да се бори с дискриминацията, като овластява ромски момичета да изградят собствена визия за бъдещето си и да осъзнаят правото си на избор кога искат и са готови да станат майки. Това ще позволи на ромските момичета да станат активни учатници във взимането на решения и в действията, които ги засягат.
1. Изследване на психосоциалните и културни фактори в страните участващи в проекта, които влияят върху решението на подрастващите ромски момичета да станат майки в ранна възраст.
2. Идентифициране на наличните ресурси, индивидуални и колективни разкази и доказателства в общността, за овластяване на ромските момичета по отношение на майчинството и репродуктивното здраве.
3. Развиване на критично мислене сред ромските момичета по отношение на майчинството и репродуктивното здраве.
4. Изготвяне на препоръки за овластяване на ромските момичета по отношение на майчинството и репродуктивното здраве.
5. Надграждане на уменията и увереността на ромските момичета за застъпничество по важни за тях проблеми свързани с майчинството и репродуктивното здраве.
6. Оценка на процеса, изпълнението и въздействието на дейностите планирани и изпълнени с участието на ромски момичета (RGPAR).
7. Разпространение и насърчаване на използването на натрупаното знание и получените резултати от проекта.
Ранните раждания сред ромските момичета са дълбоко вкоренени в плетеница от множество дискриминационни нагласи и практики и се използват от сегменти на на европейското общество за затвърждаване на тези нагласи и като предпоставка за изключване на ромите(1).
Ранните раждания също така имат негативно влияние върху живота на жените и момичетата, увеличават рисковете за психическото и физическото им здраве и ги правят уязвими за домашно насилие, отпадане от училище и несигурна трудова заетост(2). Често ранните раждания при ромските момичета нарушават основното право на момичетата да бъдат „момичета“ и това на децата да получават позитивни родителски грижи, които гарантират тяхното развитие(3).
Близо 2% от европейските ромски момичета между 10 и 15 години традиционно са женени или съжителстват с партньора си; само 6% от ромските майки-тийнейджърки завършват основно образование и обикновено посвещават времето си на домакинството4. Въпреки че достъпът до системите за защита на ромски жени и момичета в неравностойно положение е подобрен, Международната организация за миграция(5) сигнализира, че системите за обществена защита не успяват да предоставят чувствителни услуги за справяне с неравенствата в сексуалното и репродуктивното здраве при ромски жени и момичета.
Ранните раждания сред ромските момичета обикновено се отдават на културни модели, в които значимостта на ромските жени се основава на ролите им като централна фигура в семейството, съпруга, майка и обгрижваща(6).
Значимостта е „схващането, че другите зависят от нас, интересуват се от нас, загрижени са за нашето бъдеще или ни преживяват като продължение на собственото си его, което оказва силно влияние върху нашите действия(7). Значимостта включва признаване – знаци, че сме приети в нашата среда – и влияние – увереност, че другите се нуждаят от нас(8). Значимостта е от съществено значение за личностното и социалното развитие(9).
Някои експерти твърдят, че майчинството в тийнеиджърска възраст би могло да бъде разбрано по-добре, като нуждата на тези жени и момичета да бъдат ценени в условия, в които те са подценявани и умаловажавани(10).
Всъщност много проучвания показват, че майчинството в тийнеиджърска възраст често се свързва с емоционална стабилност, целеустременост и отговорност, както и силно чувство за принадлежност към културна общност(11).
References
(1) Colombini, Mayhew & Rechel, 2011; Cukrowska & Kóczé, 2013; Hotchkiss, Godha, Gage & Cappa, 2016; Stojanovski et al., 2017; Halonen, Jilani, Gilmore & Bustreo, 2017.
(2) Boden, Fergusson & Horwood, 2008; Almeida, Casanova et al., 2013; European Union Agency for Fundamental Rights, 2014; Ngum, Liamputtong & Mcmichael, 2015
(3) See https://rm.coe.int/168066cff8
(4) European Union Agency for Fundamental Rights, 2013
(5) See http://equi-health.eea.iom.int/
(6) Magyari-Vincze, 2006; Fundación Secretariado Gitano, 2012; Martsenyuk, 2015
(7) Rosenberg & McCullough, 1981, p. 165
(8) Scholossberg, 1989; Prilleltensky, 2014
(9) Rosenberg & McCullough, 1981
(10) Elliott, Kao & Grant, 2004
(11) Janevic et al., 2012; Benza & Liamputtong, 2014; Ngum et al. 2015
RoMOMatteR предлага дискриминацията поради ранно майчинство проявявана към ромски момичета да бъде неутрализирана чрез овластяващ процес, който свързва значимостта на ромските момичета с репродуктивните права(12).
Под репродуктивни права разбираме процеси на вземане на решения (процесуални права) и разпределяне на ресурсите (разпределителни права), които гарантират правото на всяко момиче на нейното сексуално и репродуктивно здраве, основано на уважението към тяхната лична самостоятелност, очаквания за живот и право на живот в устойчиви, безопасни и справедливи общности(13).
Този процес ще даде възможност на момичетата да станат агенти на лични и колективни промени.
Придобиването на признание, свързано с разпределителни права, означава приемане и зачитане на тяхната идентичност и цели, и гарантиране на ресурси. Придобиването на влияние, свързано с процесуалните права, осигурява справедливи процеси, при които ромските момичета имат свой глас и са признати за политически агенти. И двата процеса са неразделни; признанието без влияние води до пасивност и зависимост, докато влиянието без признание води до безнадеждност и недоверие(14).
Този процес ще включва всички важни области за развитието на ромските момичета. Първо, процесът предполага придобиване на критично мислене чрез рефлексия и оценка. Критичното мислене ще позволи на момичетата да идентифицират други роли и професии, освен майчинството. Участващите момичета ще имат възможност да осъзнаят, че условията им на живот подлежат на промяна и не са природно зададени. Критичното мислене също така ще даде възможност на момичетата да придадът нови значения на майчинството и на собствената си значимост, за да си представят един добър живот за себе си. Второ, този процес ще помогне на момичетата да предвидят нови ресурси, роли и мрежи, които ще им позволят да преследват житейските си цели. И накрая, процесът ще овласти момичетата да се застъпват за колективни действия, фокусирани върху изграждането на безопасна и здравословна среда, която ще им позволи да решават проблемите си и да избират майчинството свободно. Като цяло този сложен процес предполага диалогично и дуалистично изграждане, както на техните идентичности, така и на сценариите им за живота.
References
(12) Martín-Baró, 1993; Watts & Serrano-García, 2003; Prilleltensky, 2014; Montero, Sonn & Burton, 2016
(13) Ross, 2007
(14) Nelson, 2013
If you are interested in learning more, write to us at romomatter@gmail.com
The content of this website represents the views of the authors and their sole responsibility. The European Commission does not accept any responsibility for use that may be made of the information it contains. This website was funded by the European Union’s Rights, Equality and Citizenship Programme (2014-2020).
